Backpack Nerd - Лисабон - португалската столица в два дни

Лисабон - португалската столица в два дни

 

Признавам си, 2 дни не са достатъчни както за Лисабон така и за Порто (веднага се поправи ако не си чел статията). Португалия е толкова прекрасна, че на всяко едно местенце ти се иска да имаш поне няколко момента допълнително.
Имахме толкова много набелязани обекти и смея да твърдя, че за ограниченото време направихме оптималния избор от забележителности и заведения без да спринтираме от обект на обект.

Пристигнахме с влак от Порто (3,5 часа возене на стойност около 25 евро) и слязохме на гара Ориенте. Не беше случайност. Това е голям транспортен възел на който има метростанция, авто и жп гара.. и голям търговски център.. Нас обаче ни интересуваше друг обект в непосредствена близост - океанариума. Обявен е за най-добрият аквариум на 2017 в света от потребителите на TripAdvisor, но този във Виена сякаш ми хареса една идея повече.
Звездите тук безспорно са видрите. Безусетно ще мине поне половин час около тези симпатяги преди да се усетиш и продължиш към следващите зали.
В океанариума можеш да видиш още различни видове акули, пингвини и птици, летящи над главата ти.

Хванахме си метрото към централната част на града. То е опростено и вярвам, че няма да имаш проблеми с употребата му. Единичен билет е малко над 1 евро, а дневен пропуск е малко над 6 евро (важи и за автобусната и трамвайната мрежа).
Първото нещо направило ми впечатление в централните части бяха тротоарите (: Голяма част от тях са павирани с малки бели и черни кубчета, наподобяващи мозайка.

За остатъка от деня бяхме решили да се въртим в центъра между площад "Росио" и площад "Комерсио".
Точно зад ъгъла на първия се намира невзрачно на пръв поглед ателие, славещо се като мястото с най-добрата джинджина (a.k.a. джинджа) в Лисабон. А какво е джинджа, питаш ти? Ликьор, отговарям аз. Сладък и силен. Нещо като нашата вишновка. Заведението се казва "A Ginjinha" и има над 100 годишна история. Персоналът е приятелски настроен и ще те питат дали искаш питието си с плодове или без (вишните са доста алкохолизирани - предупреден си).
Запътихме се към Триумфалната арка намираща се на другия споменат площад минавайки през централната търговска част на града. В този район има голямо разнообразие от ресторанти, кафенета и магазини. Пълно е с туристи и улични артисти. Лесно ще си харесаш някое местенце, но ние имахме друга набелязана цел - пазар "Time out". Искам да споделя приятната изненада от значението което се придава на пазарите из Пиренейския полуостров. Част от тях със сигурност се припокриват с нашите като предлаган асортимент от зеленчуци и джапанки, но тук има и един тип по-различни.. Представляващи огромни закрити помещения по чиито стени са разположени десетки заведения с най-различни местни и не само специалитети, а средата на това пространство е изпълнено с дълги маси и столове. Разнообразието е толкова голямо, че избора на ястие и напитка понякога е доста труден. Най-хубавото е, че дори и да не търсиш конкретно подобен тип пазар рано или късно той ще те намери. Пръснати са из целия град, а от време на време издигат и временни такива (на площад Росио имаше такъв първия ден, но не и втория..). Цените са с една идея по-прилични от тези на ресторантите из централните райони. Трябва да пробваш задължително чоризо или наденица пълнена с хляб (като ти я поднесат директно от скарата леко препечена става скандално вкусна). Сангрията.. мисля да не я рекламирам много - тук ако не е хубава къде? (:

За следващата сутрин си бяхме набелязали Паметникът на откривателите, кулата "Белем", и манастира "Жеронимуш". Разстоянието до тях е над 2 часа пеша и ако имаш повече дни може и да не се възползваш от градския транспорт, но дори и тогава не виждам какво ще спечелиш от това - маршрута не е много впечатляващ. Слязохме на спирка точно до манастира. Преди да се запътиш към обектите искаш да пиеш кафе в заведението от другата страна на улицата - "Pasteis de Belem". Място, произвеждащо традиционните за Португалия десерти "паште де ната" (по-вкусни от тукашните не можах да намеря). От 1837 година произвеждат тази вкусотия без промяна на рецепта, пазена в тайна като някоя газирана напитка. Заведението е с много зали и места, но е и доста пренаселено. Можеш да направиш като нас и да си вземеш поръчката си за парка, намиращ се зад спирката от която слезе.
Като се насочиш към "Жеронимуш" може леко да се депресираш от размера на опашката с чакащи себеподобни. След около 20 минутно висене и преценка на скоростта на движение на колоната изчислих, че билетите щяха да бъдат в ръцете ни след приблизително 2 часа. Не губи надежда! Върни се в парка, където хапва пастички до преди малко. Има една малка постройка с големи букви на покрива "Tickets". От чисто любопитство реших да пробвам дали случайно, не продават пропуски за манастира. Изненадата беше голяма след положителния им отговор. Цената е същата - 10 евро. На въпроса ми: "Защо хората се редят там, а тук няма никой?" последва отговор: "Защото не знаят" (: Надявам се тази информация да ти е от полза, а посещението наистина си заслужава, стилът (късноготически мануелински) в който е оформен двора и малкото зали отворени за посещение е уникален.
Паметникът на откривателите е на няма и 10 минути пеша, А Белемската кула е на още 5-6 по продължение на крайбрежната ивица. Кулата е интересна и фотогенична, предварително се бяхме информирали, че вътрешността ѝ не е много впечатляваща та ние си спестихме влизането.

Втората половина от деня си бяхме посветили за най-старият квартал - Алфама. Както знаеш (може и да не знаеш) една от първите асоциации като чуеш Лисабон са симпатичните стари трамваи сновящи из тесните улички. Точно такъв искахме да хванем за Алфама, както препоръчват в повечето наръчници. Кварталът е на хълм и по-приятният вариант е да се качиш с известният трамвай номер 28 до горе и после да се спуснеш пеша. За съжаление линията не функционираше, но пък беше заменена от малки автобуси. Само ще спомена, че шофьора извъртя половина дискография на известен и скандален в миналото чалга изпълнител.
На върха бих ти препоръчал разходка из руините на замъка "Сан Жоржи". Ако си падаш по панорамни гледки тук е може би най-добрата в града. Някой друг паун ще те поздрави с крясък, ще изкачиш някое друго стръмно стълбище.
Връщам се на квартала - тесните улички са пълни с малки работилници, бутици и симпатични заведения (нещо като Капана в Пловдив, но по-мащабно.. и на хълм). За предпочитане е да затвориш gps-а, и просто да се загубиш леко тук.
За вечеря след странстването ще ти предложа заведение, каквото не съм виждал никъде другаде - "Cafe do Rio - Hamburgueria Gourmet". Какво може да е толкова уникалното на заведение за хамбургери? Ами това, че ги сервират без хляб, а някои от предлаганите опции са колкото странни, толкова и вкусни.

Така неусетно преминаха двата дни в Лисабон.

 

Пиши ми през контактната форма » ако имаш въпроси или искаш да обсъдим нещо по темата..

Обратно към всички статии »

 

Други статии

Обратно към всички статии »