Backpack Nerd - На гости на Зевс. Митикас, Сколио и Скала - първенците на Олимп, Гърция

На гости на Зевс. Митикас, Сколио и Скала - първенците на Олимп, Гърция

 

Тази статия ще е малко сложна.. Хем искам да опиша подробно преживяното приключение в планината Олимп, хем не искам да задълбавам в технически подробности.
Защо?
Защото искам да провокирам желание във всеки ентусиаст да опознае планината на боговете (ако все още не е) и да покори нейните първенци, но също така не искам да го окуражавам да тръгва на своя глава без нужната екипировка и необходимо знание.
Това не се отнася за Скала и Сколио, а по-скоро за Митикас - моля те не тръгвай за него без каска! Освен ако не си шотландски боец или главата не ти е толкова ценен атрибут..

Всичките преживяни емоции нямаше да бъдат възможни без опитния ни планински водач Момчил Цветанов. Това беше неговото 36-то изкачване на Митикас за последните 15 години!
Разгледай сайта на неговата компания Планинария или фейсбук страницата - може да си харесаш и друго приключение.

Първият ден беше най-тегав.. Започна с 6-7 часово пътуване с бус от София до Литохоро - град в полите на Олимп. От тук навлизането ти в националния парк следва да е безпроблемно. На всяко кръстовище има кафяви табели показващи твоята дестинация - местност Приония. Още малко търпение.. за да нарамиш раницата следват приблизително 40 минути изкачване и множество завои.
Асфалтовия път свършва с обособен паркинг. Тук има вода, тоалетна, кафене и начало на пътека подканяща те към приключение.
Целта за този ден бе проста - да стигнем хижа Спилиос Агапитос. Изминахме 1000 метра денивелация за малко под 3 часа. След работна седмица, обездвижването от пътуването и пълна раница с багаж за 5 дни твърдя, че не е едно от най-приятните и лесни изкачвания. За сметка на това природните красоти в долината на Енипеас компенсират умората. Пристигнахме тъкмо за вечеря.

Хижа Спилиос Агапитос е на 2100 метра надморска височина - чиста и приветлива. Туристическите обувки се оставят в обособени шкафове на входа и се вземат от осигурените хижарски чехли (освен ако не държиш да си носиш свои). Има голяма столова и външни маси с панорамен изглед (идеални за сутрешно кафе с изгрев). Менюто се състои предимно от варива, няколко вида салати, шоколади, вафли и основни напитки (разбирай вода, кафе, чай и бира). Хареса ми възможността да си поръчаш сандвич за закуска и опцията за същия, но опакован, тъй като едва ли ще си носиш обяд за всичките дни от България.
Санитарните възли са чисти. Има една баня, но не се надявай на топла вода. Токът се гаси в 22 часа и не се толерира силен шум след това. Затова е задължително да имаш челник или някакво осветление. Помещенията за спане са общи, леглата са без чаршафи - на човек се дават по 2 чисти и топли одеяла. Съветвам те да си носиш тапи за уши! И не ги губи - да кажем, че разбрах по трудния начин колко е неприятно да си загубиш едната точно когато дъскорезницата се разработи с пълна сила (:

Събудихме се една идея преди изгрева. Идея достатъчно дълга за поръчка на кафе и посрещането на първите слънчеви лъчи от панорамната тераса с изглед към морския бряг и долината. Всъщност цялата хижа става по това време и всеки поема по своя път.
Не съм използвал никакви устройства и мерната единица за разстояние, която ще употребявам е час. Не се имам за бързоходец, спирам често за някоя друга снимка, а и бяхме голяма група (15 човека) - достатъчно данни за ориентировъчна преценка.
Оставихме чехлите, стегнахме обувките, нарамихме олекотените раници (вечерта се върнахме в същата хижа, та взехме само необходимото с нас) и потеглихме по пътеката започваща непосредствено до близката табела. Вода по пътя няма! Препоръчвам запас от минимум литър и половина на човек. Първият един час е горист и сенчест. Има само едно разклонение, но нашата цел е ясно различима на табелите "E4 To the summits".
Растителността става все по-рядка и гористия пейзаж плавно се изменя в каменист. Да си призная имах наложено мнение, че Олимп е скучна и безинтересна планина - само камънаци. Не е така! Останах впечатлен от панорамните гледки и образувания на същия този камънак. Различно, но също красиво място като нашите си планини. Следващия час и половина до два те очаква постоянно изкачване по почти права пътека отвеждаща те до първата цел за деня - връх Скала, 2866 метра.

След кратка почивка и хидратация поехме към Митикас. Пътеката започва от един улей в непосредствена близост до първия покорен връх. Ще се повторя - от този етап до финала с каска! И стриктно следвай червените маркери разположени почти на всеки метър - няма място за своеволия и "велики" изпълнения. Един съвет, който попих от нашия водач - пробвай да вървиш изправен където позволява терена за по лесна адаптация. Не е толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед - просто на мозъка му трябва малко време да възприеме необичайните условия по които трябва да те накара да преминеш. (:
До върха е час до час и половина. Първите метри са леко спускане по скалите (на места по задни части) и следва изкачване и то какво.. Не се отделяй от червените маркери и се катери с повишено внимание. Има един участък с леко притеснително прехвърляне, но то е подсигурено със стоманено въже.
Неусетно се озоваваш на един скален къс, извисяващ се над всички останали - връх Митикас, 2918 метра, първенецът на Гърция и втори на Балканския полуостров след връх Мусала, 2925 метра. Приказките, че всеки качил се там носи камъни с цел един ден да надмине родния първенец се оказаха митове. Бях подготвен да сваля поне няколко, та този факт леко ме разочарова.. Място на върха има за 30-на човека, но пък гледката е неповторима. Има и метална кутия пазеща книга в която всеки желаещ може да остави името си и лични впечатления.

Последва слизане със същото повишено внимание по същия маршрут и лекото изкачване до малкия улей преди връх Скала. Заредени с положителни емоции не чакахме дълго преди да се отправим към последната ни цел за деня. А тя е на по-малко от час пред нас - връх Сколио, 2904 метра.
На върха има прекрасна гледка към вече покорените възвишения. При нас бе леко скрита в появилите се облаци. Тук също има книга в подобна кутия, чакаща всеки желаещ да остави послание.

За финални думи бих казал, че прехода не е за подценяване. Ако си качвал Мусала по кецове, тук номера няма да мине. Планински обувки предпазващи глезена са задължителни. И не бих ти препоръчал изкачване на Митикас на своя глава или базирайки се само на описаното в моята статия. Хубаво е да се довериш на човек с опит.

Върнахме се в хижата и презаредихме батериите, защото през следващия ден се случи най-екстремното преживяване в живота ми - изкачване на връх Стефани, познат още като Тронът на Зевс. Мисля, че трябва да провериш статията.

 

Пиши ми през контактната форма » ако имаш въпроси или искаш да обсъдим нещо по темата..

Обратно към всички статии »

 

Други статии

Обратно към всички статии »