Охрид през май

Дълъг уикенд (почивен петък), достатъчно за да се разгледа тази част на Македония.
Градът малко ми заприлича на Велико Търново с крепостта (Самуиловата крепост) разположена върху централен хълм. А и от домакина ни разбрах, че двата града са "побратимени".

Разходката с корабче по Охридското езеро е задължителна. Избери си от тези по-големите, които ще те закарат до манастирът "Свети Наум" (почти до Албания). Пътуването в едната посока е около час, та в летният сезон слънцезащитен крем ще ти е от полза (и на нас щеше да ни бъде ако имахме..). Там те посрещат дозина пауни обикалящи необезпокоявано около теб.
Районтът е доста добре туристически развит. Около манастирът има достатъчно сергийки и заведения с добра скара и маси непосредствено до водата.

В Охрид освен скара се предлага и риба (такива са предимно заведенията.. тук таме някоя пицария).. естествено прясна и на прилична цена. Почти навсякъде може да се плати в български левчета.
Крайбрежната зона е доста приятна. Някой любопитен (гладен) лебед може да дойде да те провери какво правиш.
Друга интересна забележителност е църквата "Свети Йоан Канео" - разположена непосредствено над рибарската махала носеща същото име (Канео). Доста е фотогенична (:
Качи се и до крепостта. Срещу символична входна такса ще получиш 360 градусова панорамна гледка. Тук си купих магнит с българска банкнота и ми беше върнато ресто в български монети. Все едно си бяхме в България (не, не го казах случайно).
Близо до центъра има и турска махала. Ако обичаш кафе седни да пиеш едно такова на джезве. Атракцията тук са хвърчащите сервитьори, яхнали по едно балканче, разнасящи кафенца по улиците (все едно Доминос.. ама по-бързи).
Може да се разходиш и до заливът в който Биляна е белила платно едно време (на пеша разстояние е).

Имахме още един цял ден. Не ни се стоеше в Охрид. Общо взето го разгледахме.. Яхнахме колата и тръгнахме посока манастирът "Свети Наум". На половин час се намира "Заливът на Коските" и интересно наколно селище. Не знам до колко е автентично и характерно за тези географски краища, но е интересно.
Преспанското езеро е на час път от тук. За да стигнеш до там трябва да преминеш през националният им парк "Галичица". Дори и да не ти се ходи до самото езеро си заслужава да се изкачиш с колата до най-високата точка на парка. Ще откриеш панорамни площадки с уникална гледка към Охридското езеро (направи го.. наистина си заслужава).

Та това е.. за толкова дни толкова забележителности (то и не останаха други). А! И нещо много важно като си тръгвате на приблизително 90 километра посока Скопие има "страшни" мекици. Заведението се казва "Мекиците од Стража" и ако си гладен ще го видиш..