Backpack Nerd - Кукли от тавана - работилница за кукли

Кукли от тавана - работилница за кукли

 

Разхождайки се по уличките на квАРТал фестивал тази есен в София, видях едно чудно ателие.
На улица "Цар Симеон" 78 се крие приказен свят изпълнен с чудати създания, симпатични мишчици и хартиени кукли, всички грижливо изработени от майстора на кукли Антоанета Шанова.

Ателието се казва "Кукли от тавана", а само един поглед от тротоара ми беше нужен за да запали любопитството ми.

Много се радвам, че имах възможността да се запозная с Антоанета, а начинът по който тя откликна и грижливо отговори на въпросите ми говорят достатъчно за любовта ѝ към този занаят:

- Кои сте вие - хората зад Кукли от тавана?
Аз и дъщеря ми правим куклите, а синът ми ни помага с рекламата и маркетинга.

- Как започна всичко?
Като се замисля цял живот правя кукли, още от малка. За първи път започнах да продавам куклите си след промените. Тогава в градинката пред бившия ресторант Кристал се събираха художници и всеки излагаше и продаваше. Имах си любимо дърво и на него продавах. В онези години нямаше днешното разнообразие и хората жадуваха и се радваха много на всичко различно.

- Предполагам изработката на една кукла изисква много любов. Трудно ли е?
Изисква на първо място спокойствие, което е все по-голям дефицит в днешния забързан живот.

- Какво е вдъхновението ви?
Никога не знам какво ще се получи и точно любопитството е това, което ме кара да се вдъхновявам. Самите материали ме вдъхновяват - говорят ми. Обожавам да се разхождам и да търся интересни идеи. Тази седмица имах удоволствието да се разходя на пазара на бълхите в Барселона и напълних цяла чанта с идеи и с материали. Съвсем скоро те ще се превърнат в кукли. Мисълта за тази трансформация ме вдъхновява и изпълва с желание и нетърпение.

- Какви материали използвате?
Всякакви ненужни вещи - копчета, камъчета, вестници, връвчици, пружинки, хартия, дантели, мъниста, гайки, парчета от дърво, метални стърготини, тел, стари бижута. Все неща с богата история, които копнеят за нови приключения.

- Каква бе първата изработена кукла?
Първата ми кукла беше мишка. Бях много малка. По-късно научих, че прабаба ми също е правила кукли. Имала си е собствено ателие. И така се роди мечтата, над която работя оттогава.

- Имате ли любима кукла?
Обичам хартиени животни.

- Може ли артист да се издържа с този занаят?
По-скоро е хоби и любов отколкото бизнес. За сега е лишено от икономическа логика, но с откриването на новото ни ателие, където провеждаме курсове и което евентуално ще се превърне в магазин галерия се опитваме да сложим началото на нещо малко по-стабилно, за да може да творим още повече и по-интересни неща. Има хора, които ценят ръчните кукли и са способни да платят много за тях, но те са малко и са разпръснати из целия свят. Познаваме се и се ценим, защото сме една малка общност. Но за ежедневни продажби и постоянни приходи, които да плащат наема накрая на месеца е трудно. Тук помага синът ми, който се опитва да създаде по-работещ модел и да ни напътства, за да има и икономически смисъл. За да вдъхнем живот на един стар занаят, трябва да намерим живеца му, искрата която да гори в ритъм с днешното време, а не да е просто нечия прищявка и суета.

- Какво да очакваме в бъдеще от вас?
Искам да правя повече курсове за деца. Много ми хареса и намирам, че с това мога да бъда много полезна. Относно ателието, този декември затваряме за ремонт и ще пропуснем коледния пазар като адрес. Но ще се включим в инициативата на съседите ни от “L'Etranger и приятели@КвАРТална Коледа” в помощ на децата и дейността на фондация “Надежда за малките - Hope for the Little Ones”. А догодина очаквайте специална коледна витрина и много изненади. Всъщност отворихме ателието много набързо, защото искахме да се възползваме от възможността да се включим в септемврийското издание на Квартал фестивал. Локацията ни е идеална, точно в сърцето на квартала и фестивала, между Домът на Киното, френският ресторант L’Etranger и френския бар. Имахме буквално 2 седмици между покупката на помещението и отварянето. Но всичките ни съседи бяха изключително гостоприемни и ни мотивираха много. Точно това търсихме в квартала. Сега ни предстои да изградим полуетаж за да имаме повече пространство. Ще продължим да сме ателие работилница. А на пролет или през лятото ще направим първата крачка към постоянно работно време и функциониране като галерия. Това ме плаши, защото води със себе си още повече административна тежест, с която нито един творец не иска да се занимава. Но няма как. Лека - полека ще се опитаме да привлечем и други творци на кукли както и да развием алтернативни продукти, които да носят духа на "Кукли от тавана". Във всеки случай колкото и да е трудно и екзотично ще се опитаме да не изчезнем, а да сме тук и след една, и след пет, и след десет години. Това е изборът на животът ми и искам да го споделям с хората … мечтая си за едно магазинче за надежда като в стихотворението на Джани Родари - Продавач на надежда.

- Вашето послание към читателите на Backpack Nerd?
Посланието ми за читателите на Backpack Nerd – "Всеки трябва надежда да има" от любимото ми стихотворение, което преди малко споменах:

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал… познайте какво?

Надежда! Надежда за всички.

Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.

Джани Родари

---

Освен на улица Цар Симеон 78 в София можеш да ги последваш и във Facebook.
А тук са изложени част от произведенията им в Etsy.

 

Пиши ми през контактната форма » ако имаш въпроси или искаш да обсъдим нещо по темата..

Обратно към всички статии »

 

Други статии

Обратно към всички статии »