There and back again..
Повечето области в България си имат онези специфични традиции и ритуали по време на някои празници, характерни само за техните краища. Голяма част от тях за съжаление са забравени или не достатъчно "в крак с времето"..
Това не важи за Сирни Заговезни по русенският край (в частност град Мартен). Макар и загубила известна доза чар традицията е все още жива!
Какво представлява този празник?
На този ден се иска прошка от близки и познати. Също така се палят огньове и хората се маскират с цел да прогонят злите духове (Хелоуин?).
Какво представлява този празник в Мартен?
За всички родени до началото на 90-те - емоция в продължение на няколко седмици. Най-вече заради чардакът (ако продължиш да четеш ще разбереш защо)..
Три седмици преди събитието. Поне десет шайки (a.k.a. хлапета). Една каручка (без кон). Няколко брадви. Бране на дървета..
Избират се достатъчно на брой прави колове и такива с чатали.
Две седмици преди събитието. Започва събирането на гълабина (стеблата на царевицата) и сено. Същата каручка (пак без кон).
На вниманието на природозащитниците и еко активисти! Пропуснете следващото изречение.. Освен гълабина другият основен ресурс, който се събира е гуми (всякакви и много).
На дългоочакваната дата всичко започва рано сутринта. Копаят се дупки. В тях се слагат коловете с чатали. Останалите се нареждат по първите. След известно време проектът започва да прилича на малка гарсониерка (a.k.a. чардак)..
Всичко това се покрива/пълни със събраните ресурси и се пали привечер.
Огънят е доста респектиращ като пламъците в силни години (разбирай с много гуми) достигаха височина от 10 метра, а огънят гореше по 3 дни.
За да си здрав през годината традицията повелява да бъдеш леко оцапан със сажди по лицето докато гори огънят. Ние в Мартен сме максималисти и това "леко" не го разбираме..
Ако видиш някой с черни длани да бяга към теб - бягай (: Ако те хване може би само зъбите ти ще останат бели (в най-позитивният вариант). Ако не успееш да избягаш.. поне ще бъдещ здрав (:
В днешно време тези подробности около празникът са почти забравени. Шайките са прекалено заети за да се занимават с такива дейности.
Поне огънят е все така впечатляващ (до същите еко активисти - вече се прави само от дървен материал).
Макар и песимистично настроен.. надявам се тази традиция да не угасне.. Иначе ставаме една обикновена махала..
Страшното и Йончево езеро в Мальовишкият дял на Рила планина - красив преход с панорамни гледки и наситено сини езера.
Приятна разходка, подходяща за бебешка количка около Панчаревското езеро.
Разходка до родното място на Хаджи Димитър, Хайдушката екопътека в природен парк Сините камъни, Жеравна, Котел, Казанлък и потопената църква в язовир Жребчево.
