Порто - португалската перла в два дни

Определено любимото ми място от нашата кратка разходка из Пиренейския полуостров!

Наехме си симпатична квартира на приблизително 20-25 минути от централната част на града в която са концентрирани повечето забележителности, но за сметка на това в близост до гара Кампаня. Това ни бе от полза за следващата дестинация - Лисабон (тийзър за следващата статия).

Запътихме се към стария квартал Рибейра (Cais da Ribeira), разположен сред хълмистите северни бреговете на река Дуеро, разделяща града от съседния Вила Нова ди Гая. Улиците са тесни и калдъръмени, а сградите сбити една в друга, 3 до 5 етажни, боядисани в контрастни цветове или облицовани с красиви плочки характерни за тези географски ширини. В крайбрежната част са разположени многобройни ресторанти с местни специалитети.
Традиционно ястие характерно за северните райони на Португалия е така наречената "францесина" (francesinha). Странна комбинация от слоеве хляб, пържола, бекон, наденица, запечатана със слой разтопен кашкавал (това не е всичко) и рохко яйце. Поставено в странен жълт (бирен) сос с плуващи в него пържени картофи (:
Не е идеално лошо и ако си падаш по експерименти и дегустация на местни кухни задължително трябва да го опиташ.

Преди да се потопим в Рибейра се разходихме до площада с катедралата на Порто. Откриващата се панорамна гледка и архитектурата в района са забележителни.
След това можеш да се насочиш като нас към другия бряг по моста Луиш I - най-известния и фотогеничен мост от общо шестте над реката. Има пешеходни алеи и на двете му нива (долното е за автомобили, горното за трамваи), та можеш да разнообразиш маршрута в двете посоки.
Препоръчвам заведенията по крайбрежната част на Вила Нова ди Гая. Една идея по-евтини са от тези в стария квартал на Порто, а и гледката към Рибейра на фона на Дуеро е като бонус. Особено ми допадна заведението към избата Sandeman с богат избор от вина, коктейли и безалкохолни напитки на приемливи цени.
Задължително поне веднъж (няма да се само веднъж повярвай ми) трябва да опиташ паште де ната (pastel de nata). Типичен португалски десерт с яйчен крем. Идеален е в комбинация с чаша еспресо.
От южната страна на реката се намират около 2 дузини винарски изби. В повечето от тях има турове с дегустация на портвайн - емблемата на Порто за пред света.

Препоръчвам разходка с корабче за различен поглед върху града. Цените за стандартна разходка са между 10 и 15 евро и те отвежда почти до океана преминавайки под 5 от прекрасните мостове част от които са с интересна история или рекорди. Например Понте до Инфанте е мостът с най-дългата бетонна арка в света, а Мария Пия е последния проект на Густав Айфел преди да се захване с неговата си кула в Париж.
Друг вариант за разходка е с трамвай номер 1. Той ще те отведе от Рибейра чак до парк в близост до океана. Возенето продължава около 30-40 минути в реставриран трамвай от едно време по крайбрежието на Порто. Това е уникална възможност да си топнеш краката в студения Атлантически океан ако не си го правил до сега. Еднопосочен билет е 3 евро, а трамвая върви на всеки половин час.

За вечеря имахме резервация в препоръчан ресторант. Повярвай ми искаш да се обадиш една седмица по-рано за да си резервираш маса. Казва се O'Fado. Фадо (не знаех до скоро) е уникален португалски жанр музика в който певеца/певицата видимо си излива душата и разказва драматична история в акомпанимент на мандолина, китари и чело.
В този ресторант (и на много други места разбира се) ще можеш да се насладиш на това изкуство на живо, дегустирайки невероятно вкусни местни деликатеси (опитай октопода.. после ще ми благодариш) и вина (белите сухи вина от района са страхотни).
За музиката искам още да кажа, че макар не разбирайки и дума от текста чувствата, обземащи те покрай случващото са неописуеми..

Интересното е, че дори и без резервация можеш да станеш съвсем случаен свидетел на фадо представление разхождайки се из калдъръмите на Рибейра. Докато изследвахме улиците около катедралата жена излезе от балкона на своето жилище с микрофон в ръка и запя. Хората се събраха, почнаха да припяват, да пляскат в ритъм, а част от тях дори затанцуваха.
В случая текста явно беше хумористичен, защото местните видимо се забавляваха, а не плачеха (:

Бяхме си заделили време и за посещение на библиотеката Лело (Lello) - наредена сред най-красивите библиотеки в света. Част от популярността си дължи на Джоан Роулинг (a.k.a. създателката на фентъзи поредицата Хари Потър), живяла в Порто десетилетие и често е пиела кафе на втория етаж.
Мястото е неповторимо. Вито стълбище, дърворезба, стъклописи и преливащи рафтове от книги.
Билета е ваучер струващ 5 евро и можеш да го оползотвориш на място.

В близост до книжарницата е площада с кулата Клеригос. Не сме влизали в нея, но около нея има интересни магазинчета, едно от които беше концентрирано в продажбата единствено на сардини в консерви (друг местен характерен продукт) с щамповани години и интересни събития. Заведения с вкусни чоризо наденици, топчета от картофи с риба треска (fish cakes) или тапаси.
Една подробност, която ние научихме по трудния начин - когато седнеш на заведение в повчето случаи ти слагат 3 до 5 разядки. Не знаехме, но се оказа, че не са безплатни както например в Гърция, а всяка една от тях струва около 2 евро, но съвсем спокойно можеш да откажеш част от тях или всичките ако нямаш желание да ги консумираш.

Определено Порто има какво да предложи дори за повече от 2 дни и с удоволствие бих се върнал там. Бих изпил още доста бели вина с гледката към река Дуеро с плаващите лодки, Рибейра, моста Луиш I, кулата Клеригос и симпатичните къщи облицовани с красиво изрисувани плочки от бреговете на Вила Нова ди Гая.