There and back again..
В средата на Август месец се оказах без планове и задължения за предстоящия уикенд. Прогнозата за времето обещаваше чудно време, а Кайзеровият път и връх Мечит (2567 метра) отдавна бяха в списъка ми с дестинации, които исках да посетя. Заредих фотоапарата, стегнах раницата и се отправих към Говедарци.
Преходът не е от най-лесните или поне не беше за мен след като няколко месеца не бях стъпвал из любимите планини. Цялото удоволствие ми отне около 9 часа с много почивки и фото паузи.
Кайзеровият път винаги е предизвиквал интерес в мен и много исках да го видя - път в планината звучи много интригуващо. Оказа се, че има два - този и още един над Боровец. Построени са по идея на цар Фердинанд с цел да впечатли немският кайзер Вилхелм Втори с красотите на Рила планина.
Както вече споменах началната точка е село Говедарци и по-точно малка отбивка над селото в посока ски пистите. На мен ми беше по-лесно да въведа “хотел Инвикта” в навигацията - полянката, обособена като паркинг, маркиращ началото на прехода е малко след хотела в ляво от пътя - непосредствено преди следващия остър десен завой.
Ето и кординати ако така ти е по-удобно.
Всички пътеписи които изчетох за да се запозная с маршрута разделят прехода на три части.. така ще направя и аз:
- етап 1 - село Говедарци - хижа Мечит
- етап 2 - хижа Мечит - връх Малък Мечит
- етап 3 - връх Малък Мечит - връх Мечит
- бонус мини етап - връх Мечит - плочата на цар Фердинанд
Първи етап - село Говедарци - хижа Мечит
Най-сложен заради липсата на указателни табели и маркировка. Това което мога да дам като съвет е ако се колебаеш накъде да тръгнеш - дръж ляво.
Малко след като поемеш по черната пътека, започваща от паркинга се появява първото разклонение което не е маркирано - залагаш на лявото (:
Следва около 40 минутен горски преход с постоянно изкачване докато не се озовеш на пистата - тук ми беше може би най-трудно да се ориентирам! Най-добрият вариант е да я пресечеш и веднага да тръгнеш на ляво следвайки не много добре отъпкана пътека успоредно на пистата.
Вървейки по тази пътека ще пресечеш черен път - това е точно до един от стълбовете на лифтовото съоръжение под което ходиш. След около 10-15 минути ще се включиш отново в черния път като непосредствено след това ще видиш една от малкото, но ясни табели, указващи посоката към хижата - този път ни интересува дясното разклонение.
Още 15 минути са необходими за достигане на първата ни цел - хижа Мечит.
Тук ще видиш две постройки - една от ляво, която не съм сигурен и може да ме поправиш, но май се води новата сграда и една от дясно, която следователно се води старата сграда. И покрай двете имаше живот и предполагам функционират, но от новата сграда успях да си закупя чай и да отдъхна малко на приятната веранда преди да продължа към следващата цел - връх Малък Мечит.
Важно - тук е последното място за снабдяване с вода - по-нагоре няма, а си има още доста път така, че по-добре се подсигури.
Втори етап - хижа Мечит - връх Малък Мечит
Тук се продължава по пътеката между двете постройки. След няма и 10 минути ще се озовеш на една голяма поляна - не бързай да я пресичаш, а си стой по черният път по който си поел в десният ѝ край. В горната част ще видиш и разклонение с няколко информационни табели. Интересува ни дясното разклонение.
От тук нататък пътят става все по каменист и “Кайзеров” та следвайки го би трябвало да е достатъчно за да не кривнеш от правилната посока. Но ако случайно нещо се зачудиш, знай, че маркировката която ни интересува от тук нататък е зелено-жълта.
Този етап също продължава малко повече от час. За малко дори подминах връх Малък Мечит, понеже той остава в дясно от нашата пътека и няма информация или знак за него..
На връщане отидох до самият връх, но и да не го направиш не е голяма загуба - гледката не е много по-различна от тази на пътеката и върху скалата няма никакви отличителни знаци.
Трети етап - връх Малък Мечит - връх Мечит
Най-панорамният етап - с повишаването на надморската височина започват да се откриват и чудни гледки. Може би затова този етап ми отне близо час и половина - прекалено много пъти спирах къде да снимам, къде просто да се полюбувам на гледките, къде и за двете неща.
Друга причина почти да пропусна малкия Мечит е, че от там започват и няколко подсичания на Кайзеровия път. Обозначени са с каменни пирамидки, а на места и с колчета. Съветвам те да се възползваш от тях въпреки, че клека през който се минава на места е доста гъст - предполагам спестяват значително количество време.
След 40 до 50 минути Рилски панорамни гледки се открива и гледка към нашата цел - връх Мечит. Каменистия път тук е в доста добро състояние и лично аз все още се изумявам като си помисля колко усилия са хвърлени за изграждането му.
Имай предвид, че последните 10 минути от изкачването са доста стръмни, но с повишено внимание ще се озовеш на 2567 метра надморска височина с приказна Рилска панорама.
Допълнителен етап - Плочата на цар Фердинанд
За бонус етапа трябва да слезеш от стръмния участък и да продължиш още около 20 до 30 минути по Кайзеровия път.
Оглеждай се за едва забележимо послание, издялано в скалата и табела с превод в ляво от теб в момента в който забележиш, че каменистият път започва да изчезва.
Табелата на кратко гласи, че цар Фердинанд заедно с няколко височайши негови гости и над 80 души (войска и прислуга) са преминали Лопушница на 2 юни 1899 година.
Допълнително удоволствие по време на прехода ми достави и липсата на хора - за целият ден срещнах десетина ентусиаста, тръгнали тръгнали по същите пътеки. За почивен ден в разгара на лятото това си е направо прецедент, но все пак върхът не е от най-предпочитаните и лесно достъпни дестинации в Рила планина.
Искам да благодаря и на Ели от Друми в думи, чиято статия използвах за да се информирам за този преход.
Приятна разходка из Витоша планина - Алекови водопади през есента.
Зареждаща разходка до връх Камен дел с изпращане на слънцето и панорамни гледки към София и Витоша.
Приятна разходка до язовир Пчелина, известен със самотния и фотогеничен параклис Свети Йоан Летни.