Пирин - връх Вихрен, Кончето и още

Един дългоочакван преход.. Хубава компания.. Уникално време.. Приятни изненади по пътя.. Абе по-хубаво от рожден ден беше!

Нашата стартова точка беше хижа "Вихрен" - половин час с кола от Банско. Препоръчвам да си там не по-късно от 7 часа сутринта. Може и по-късно, но паркирането ще ти е проблем.
Този преход почти няма равни участъци.. денивелацията е постоянна и се ходи по чукаци, та гуменките не са вариант (предупредил съм!)..

Пътеката е много добре обозначена. Стегнахме групата и тръгнахме. След малко повече от час изкачване се разкриват и първите "wow" гледки. От другата страна, в подножието на изкаченият хълм се намира Влахино езеро. Има и доста послания направени от наредени камъни.
Ако погледнеш на дясно ще видиш вторият най-висок връх в България (2914 метра). Ако си изморен, гледката ще ти подейства демотивиращо, но ти трябва да си по-скоро надъхан и зареден от гледките (а и не си минал и една четвърт от маршрута все още) та.. само нагоре! Макар и стръмно след по-малко от час може да се наградиш с шоколад (на къде без шоколад по баирите..), защото вече си покорил Вихрен. Снимай се до кулата с табелката, почини и просто гледай. При ясно време от тук се открива умопомрачителна гледка. Вижда се и следващата ни цел - "Кончето".

Слизаме от другата страна. Внимавай, стръмно е.. Има участъци с положено стоманено въже за подсигуряване - използвай го. Скалите са мраморни и доста хлъзгави.
Точно тук, в подножието видяхме еделвайс! Стояхме сигурно 10 минути и му се радвахме.. Беше грижливо ограден с камъни за да не бъде случайно смачкан. Това беше едно от най-вълнуващите неща случили ни се по време на разходката, но възможностите ми ме ограничават и едва ли ще мога да предам емоцията с думи (погледай снимките на цветето няколко минути).
След малко се срещнахме с другата част от групата, която нямаше желание да катери Вихрен. Те бяха минали през местността "Казаните", заобикаляща върхът. От тук вариантите за "Кончето" са два. Трудният е да се качи връх Кутело (третият най-висок в България). Лесният е да се подсече върхът и да се излезе по средата на самата седловина. Като максималисти (мазохисти (ентусиасти)) избрахме естествено трудният. Доста е изтощителен и стръмен (на места сме вървяли на 4 крака). Но пък гледката.. Няма да ти кажа колко е яка.. сам трябва да се увериш в това.

От тук другата ни цел вече се вижда. Началото е обозначено с пътен знак сигнализиращ за стеснение на пътя от двете страни (:
Карстовият ръб е широк не повече от 60-70 сантиметра. Разминаването с останалите групи е доста интересно. Не е страшно. Хората стигнали до тук са от "хубавите". Ще ти се усмихнат, ще те поздравят. Ако изпиташ затруднение в даден момент всеки би откликнал и подал ръка.
Веднъж преминал цялата седловина се озоваваш на връх Бански суходол (честито в един ден покори 3 от топ 5 по височина върхове в България). Тук отворихме и останалите шоколади (пиршество!).
Тръгвайки обратно стигнахме до средата на Кончето и завихме на дясно. Спуснахме се с 20на метра и го подсякохме. След това заобиколихме и Вихрен минавайки през "Казаните". Точно тук видяхме диви кози. Реших да последвам една по чукарите. Тя пък взе, че се спря и ме погледна изненадано (виж снимките) преди да изчезне.
Тръгнеш ли да се прибираш спри и до Байкушевата мура (на няма и километър от хижа "Вихрен" - има табела на пътя). Най-старото иглолистно дърво в България - 1400+ години (видяла е всичко).

След 11 часа и десетина изминати километра останах с една мечта по-малко.. Бях минал по "Кончето"..