There and back again..
Една слънчева събота искахме да избягаме от шумната и забързана градска атмосфера в София. Разходка, която да не включва покоряване на планински върхове или километрични преходи. Обекта беше набелязан отдавна и се намира само на час от столицата - язовир Пчелина.
Водоема е известен със самотния параклис "Свети Йоан Летни", намиращ се на крайбрежно възвишение. Предполага се, че той е на поне 600 години.
Гледката към язовира от храма е много красива, но и малко тъжна. Тук до преди около 50 години е имало село (Пчелинци), споделило съдбата на много други населени места засегнати от изграждането на изкуствени водоеми - потопено и изселено.
Параклиса е отворен, но гледката вътре не е много приятна също. Културата на част от посетителите е нанесла непоправими щети върху малкото стенописи тук. Очите на Богородица са избодени, а стените са осеяни с драсканици..
За да стигнеш до това красиво/тъжно място трябва да влезеш в село Поцърненци. Стигнеш ли смесен магазин, който не разбрах дали е изоставен или просто затворен завиваш наляво. След километър следва вилна зона. Излизайки от нея по твой избор можеш да паркираш и да вървиш 40-50 минути до въпросната крайна точка или да караш по чакълест път (не е идеално лош) и да си спестиш някоя друга минута ходене.
С джип (черен) можеш да стигнеш и до самия параклис.
Апелирам ако някога жител на Пчелинци прочете тази статия да се свърже с мен чрез контактната форма на сайта. Ще се радвам да разкажа историята му и да опишем заедно подробности за потапянето на селото.
Преход хижа Вихрен, Вихрен, Кутело, Кончето, Бански суходол и обратно през Казаните.
Зареждаща разходка до връх Камен дел с изпращане на слънцето и панорамни гледки към София и Витоша.
Село Тюленово - спокойствие, фотогенични изгреви и приказна каменна арка.