There and back again..
Една слънчева събота искахме да избягаме от шумната и забързана градска атмосфера в София. Разходка, която да не включва покоряване на планински върхове или километрични преходи. Обекта беше набелязан отдавна и се намира само на час от столицата - язовир Пчелина.
Водоема е известен със самотния параклис "Свети Йоан Летни", намиращ се на крайбрежно възвишение. Предполага се, че той е на поне 600 години.
Гледката към язовира от храма е много красива, но и малко тъжна. Тук до преди около 50 години е имало село (Пчелинци), споделило съдбата на много други населени места засегнати от изграждането на изкуствени водоеми - потопено и изселено.
Параклиса е отворен, но гледката вътре не е много приятна също. Културата на част от посетителите е нанесла непоправими щети върху малкото стенописи тук. Очите на Богородица са избодени, а стените са осеяни с драсканици..
За да стигнеш до това красиво/тъжно място трябва да влезеш в село Поцърненци. Стигнеш ли смесен магазин, който не разбрах дали е изоставен или просто затворен завиваш наляво. След километър следва вилна зона. Излизайки от нея по твой избор можеш да паркираш и да вървиш 40-50 минути до въпросната крайна точка или да караш по чакълест път (не е идеално лош) и да си спестиш някоя друга минута ходене.
С джип (черен) можеш да стигнеш и до самия параклис.
Апелирам ако някога жител на Пчелинци прочете тази статия да се свърже с мен чрез контактната форма на сайта. Ще се радвам да разкажа историята му и да опишем заедно подробности за потапянето на селото.
Галунка - екопътеката Бистрица - Железница - приятна горска разходка.
Шабла - безкраен плаж и фотогеничен фар. Девня - последният ми печат от стоте национални туристически обекта.
Еднодневен преход от местност Златните мостове до Черни връх включващ много сняг и боб чорба за награда.