Backpack Nerd - Връх Стефани - тронът на Зевс, Олимп, Гърция

Връх Стефани - тронът на Зевс, Олимп, Гърция

 

Приключенията ни в планината на боговете се състояха в рамките на няколко дни. Вече споделих моите впечатления от изкачването на Митикас, Сколио и Скала (a.k.a. първенците на Олимп) в отделна статия.
Тази е посветена на конкретен връх - Стефани (2911 метра), познат още като Тронът на Зевс, познат още като най-трудния в техническо отношение трекерски връх на Балканите - едно от най-вълнуващите преживявания в живота ми.

Възможно е описаното по-долу да ти се стори нищо работа, но за мен този ден ще остане незабравим спомен. Планинските преходи и разходки са нещо, което практикувам при всяка отдала се възможност, но за първи път бях на място, изкачването на което изисква алпийска екипировка. За щастие липсата на умения по такъв терен бяха компенсирани от опита на водача на групата - Момчил Цветанов. От мен и всички останали единствено се изискваше точно и безпрекословно спазване на неговите инструкции.
Разгледай сайта на неговата компания Планинария или фейсбук страницата - може да си харесаш и друго приключение.

Денят започна с посрещане на изгрева с чаша кафе от панорамната тераса на хижа Спилиос Агапитос. На всеки беше зачислена каска и седалка с по два карабинера, част от групата трябваше да пренесе и въжетата необходими за последната част от прехода. Потеглихме. Два часа и половина и сериозна денивелация ни деляха от първата ни цел - Платото на музите. Тръгва се в същата посока както за Митикас и останалите исполини, но на единственото разклонение (на 20-30 минути от началото) се отклоняваш в дясно - табелите са достатъчно ясни.
С първата се открила гледка към Стефани свършва този етап със сериозно изкачване. Върхът изглежда респектиращо със своя назъбен гребен. Бяхме в подножието на самото плато. Подсякохме върха по цялото му продължение - улеят от който започва интересната част от маршрута се намира в далечния край.

Преди да продължа искам да те откажа от мисълта да продължиш без каска от тази точка нататък! Наистина хвърчат камъни. Оставихме ненужният багаж в основата на улея и тръгнахме. Изкачването продължи малко под час. Имаше моменти, изискващи повишено внимание - на места лазиш на четири крака, на други минаваш през тесни и стръмни скални отвори..
Озовахме се на открита скална площадка - така наречената "туристическа кота". До Стефани оставаха около 100 метра.
Правя пауза и този път се опитвам направо да те спра (въпреки факта, че си с каска). Задължително трябва да се използват осигурителни въжета, седалка и комплект карабинери за последната част от изкачването! Това правило е изключение в някои случаи.. примерно ако си македонец (ще стигна и до там).

Нашият водач мина първи да обезопаси трасето - мога да вметна, че е покорявал този връх над 25 пъти в живота си.
Разделихме се на две групи с цел безопасност. Аз бях от втората.
Гледката към Митикас беше достатъчно пленителна и не усетих кога дойде нашия ред. Сложихме седалките, стегнахме каските и тръгнахме един по един.
Значи.. Кончето (Пирин) пасти да яде (:
Идеята на карабинера е да си обезопасен, а на двата карабинера да останеш така при прехвърляне или смяна на въжетата. Ако си разумен човек не би видял нищо нередно в този факт. Все пак се разхождаш на сантиметри от 200 до 300 метров отвес.
Имаше два ключови момента, които белязаха това приключение като незабравимо - прехвърлянето на една скала и вертикалното изкачване на друга като и в двата случая под мен се разкриваше същия този отвес. От придошлия адреналин не разбрах кога бях минал последните метри и държах в ръцете си книгата, поставена в специална метална кутия на върха - всеки желаещ може да остави името си и лични впечатления. Вписах Backpack Nerd из редовете и се полюбувах на гледката известно време.

Та да се върна към пояснението по горе относно македонците.. Колкото и да се мъча да те убеждавам за важността от обезопасяване група туристи могат да обезсмислят целия ми труд.. Станеш ли свидетел на това което ние имахме шанса да видим ще се зачудиш дали съм прав относно каските и карабинерите. Гледката към групата придвижваща се без осигуровка, носейки въже, но на гръб, без намерение да бъде употребено ни накара да спрем за момент. След въпрос отправен от нашия водач относно въжето и неправилната му употреба или по-точно не употреба, последва отговор:
"Язе 5 години го катерим без въже! На мене не ми требе!".
Последва реплика на която така и не чухме адекватен отговор:
"Ти 5 години го катериш без въже, но веднъж ще паднеш."
Моля те читателю.. Не бъди арогантен като тези индивиди. Има достатъчно инциденти в района - не бъди участник в следващия.
Същите тези "опитни" македонци решиха, че няма няма спазват безопасния маршрут за слизане и започнаха да бутат камъни върху нашата група. Момчил Цветанов трябваше да им се развика, с цел да се осъзнаят малко и да се предотврати произшествие.
Малко след това тръгна следващата група "безсмъртни глупаци" - трима, българи, с една каска и без въже.
Извода е - глупостта няма националност!

Запътихме се към красивото Плато на музите. Минахме под хижа Гиосос Апостолидис и спряхме пред хижа Христос Какалос за почивка и преосмисляне на току що преживяното приключение преди да се запътим към хижа Петроструга за нашата нощувка.

 

Пиши ми през контактната форма » ако имаш въпроси или искаш да обсъдим нещо по темата..

Обратно към всички статии »

 

Други статии

Обратно към всички статии »