Backpack Nerd - Blank walls are criminal - Старо Железаре vol. 2 - MoMA

Blank walls are criminal - Старо Железаре vol. 2 - MoMA

 

Преди три лета посетих за първи път Старo Железаре и останах очарован от креативността, лъхаща от оградите на всяка втора къща в това село.
Село, като никое друго, уникално, с черно бели произведения на изкуството сътворени от млади художници върху белите дувари.
Към началото.. или казано иначе статията, посветена на първото ми посещение.

Още същата година исках да се завърна отново, защото знаех, че до края на лятото голяма част скучни бели платна щяха да бъдат разкрасени с ликовете на известни личности, изрисувани в комбинация с местни жители.
Не се завърнах.
Следващото лято също не се успях, макар и знаейки, че художниците са отново в селото и продължават своя проект.
За последния изминал топъл сезон знаех, че главните лица, отговорни за преобразяването на Старо Железаре, а именно Венцислав Пирянков и Катерина Пирянков подготвят нещо невероятно. Цяла улица посветена на MoMA (музей за модерно изкуство, намиращ се в Манхатън, Ню Йорк).
Аз пак не можах да посетя това свежо село.. Поне не през лятото.
Малко след Коледа ми се отдаде възможност и се възползвах. И явно наистина по празника стават чудеса.. без да се надявам много имах късмета и честта да се запозная лично с двойката невероятни художници. И двамата са много мили и оставиха в мен приятно впечатление. Дори се съгласиха да се включат в тази статия, като я направим в стил интервю с няколко въпроса на които те отговориха заедно.

Ето ги и тях..

- Разкажете малко за вас?
Ние сме полско-българско семейство артисти. Дядото и бабата на съпруга ми (Венци) са живели в село Старо Железаре. Половината от селото има фамилия Пирянков.
За постоянно живеем в град Познан, Полша. Там имаме голяма частна школа по рисуване. Събираме нашите ученици и студенти от Познанската художествена академия всяко лято в Старо Железаре и заедно с тях рисуваме по къщите и дуварите.

- Как се роди идеята за преобразяване село Старо Железаре?
Една година направихме в нашата къща в Старо Железаре изложба от снимки правени в селото през 3 години. Повечето от тях бяха портрети и кадри от живота на местните герои. Изложбата възбуди огромна емоция в местните жители.
В същото време имаме голяма страст към рисуване на портрети. И още - това е едно от няколкото села с голямо количество дълги, празни дувари - просто празни платна.
И така решихме да ги запълним с портрети и истории на местните хора.

- Как реагираха местните жители на този проект?
Местните жители реагираха и постоянно реагират много емоционално. Едни със съмнение, други са възхита, но общо взето постоянно имаме опашка от желаещи да им нарисуваме нещо.

- Какво е мнението на участващите в проекта млади артисти за България и Старо Железаре?
За младите артисти това е голямо преживяване, незабравим опит. Те са възхитени от шанса да се запознаят и да почувстват истинския живот в сърцето на Балканите.
Не всичко им харесва - примерно липсата на голям хипермаркет в района или продукти като корнфлейкс и нескуик в селския магазин. Но се възхищават на българската природа, на прекрасните гледки и слънце, на сладките домати и дини. Възхитени са от многобройните исторически места и паметници. Но най-вече от местните жители - баби и дядовци, които се отнасят с тях тъй както със свои внуци.

- Какво да очакваме това лято?
Както винаги, всяка година добавяме нещо специално, нещо по-различно към фестивала. Това лято искаме да направим рисунките свързани с UTOPIA или по-точно утопиен футуризъм в едно село. Звучи доста абсурдно, защото Старо Железаре е село, което от година на година изчезва, намалява. Няма нито едно българско дете родено тук през последните десет години. Искаме това да се промени дори и да знаем, че това е невъзможно в икономическа, политическа и глобална реалност. Искаме тук да живеят отново млади хора, разхождащи се с детски колички с деца, а не пълни с дини или картофи. Училището да функционира и да е пълно, въпреки, че е изгоряло преди години.
Тази година пристигат с нас и актьори от познанският Asz театър. Планираме да направим специално събитие в края на юли или началото на август месец. До тогава ще е готова новата инсталация на площад в селото с детска площадка - старожелезарския ДИАМАНТ - скъпоценна пирамида, пазеща ценности от селото. Това са спомени, емоции, традиции - всичко неповторимо случило се тук. Неща за които се забравя когато едни поколения заминат, а други дойдат. В тази пирамида искаме да съхраним тези ценности - да остане една енергия след всичко това.

- Вашето послание към читателите на Backpack Nerd?
За нас винаги най-важното е било да търсим, да общуваме и да преживяваме нещо автентично. В това село намерихме един оазис, който успява по някакъв начин да не спазва протокола на глобалния свят. Да стои настрана от живота, свързан с корпоративните правила, въпреки, че част от тях достигат и тук.
Тук няма никой анонимен, всеки е познат, всеки е герой, никой не е зависим от друг, но попадне ли в беда другите ще му помогнат. Ритъма на природата регулира ритъма на живота тук - прекрасни гледки, слънце, изключително чист въздух, здравословна и вкусна храна. Към това добавяме и специфичен подход към живота - здрав, с лека доза на дистанция и чувство за хумор, даже черен хумор, тъй като в умиращо село тъжните неща са всекидневие.
Мисля, че си струва да се посещават такива места, да се почувства как изглеждат остатъците от здравите корени, да откраднем малко от тях. Това е една много позитивна и полезна кражба.

---

Ще познаеш MoMA улицата по Мики Маус, изрисуван на пресечка в близост до изхода на селото в посока село Калояново.
Съветвам те да спреш колата в централната част около църквата и просто да се разходиш половин, един час - рисунки изскачат зад всеки втори ъгъл.

Местните жители обичат произведенията изрисувани по техните имоти и с гордост биха ти разказали по нещо за тях.
Мъж, минавайки покрай мен с автомобила си спря и ме подкани да продължа по-надолу по улицата, защото цитирам: "Джон и Роджър са уникални, не само, защото са на моята стена - просто са се получили невероятно". Ставаше въпрос за Джон Ленън и Роджър Федерер, които можеш да видиш в снимките по-долу.
А какво по-добро място за увековечаване на Браян Джонсън (AC/DC) от трансформатор в селото (:

Огромно уважение към работата на Венцислав Пирянков и Катерина Пирянков. Не се и съмнявам, че след година, две ще пиша трета част посветена на изкуството в село Старо Железаре.

 

Пиши ми през контактната форма » ако имаш въпроси или искаш да обсъдим нещо по темата..

Обратно към всички статии »

 

Други статии

Обратно към всички статии »