В полите на Витоша - от Бояна до Боянския водопад и Боянското езеро

В един есенен почивен ден тръгнах към полите на Витоша без предварително оформен маршрут за разходка. Знаех само, че ми се снимаха сутрешни мъгли и реших да си пробвам късмета в района на Боянското езеро.
Мъгли и изпарения нямаше, но пък си направих приятна кръгова разходка и до Боянския водопад.

Паркирах колата в квартал Бояна, в района на пътеката, водеща и до двете споменати по-горе дестинации. Няма много обособени места за паркинг и предполагам, че в по-късните часове ще трябва да се търсят паркоместа из съседните улички. Ето и координати.

Посрещна ме дървена табела за природен парк Витоша и добре маркирана и отъпкана пътека.
Не след дълго, стигнах и първото ѝ разклонение. На ляво е за Боянското езеро и по-дългата (около час и половина), но и по-лесна пътека за Боянския водопад. На дясно е по-кратката (около час), но и по-трудна пътека отново за водопада.
Аз лично предпочитам дългата за отиване и кратката за връщане.
Тук ще спомена, че и целият маршрут, независимо накъде ще тръгнеш е много добре маркиран и утъпкан.

Поех по лявото разклонение. След около петнадесет минути ходене стигнах до следващото разклонение - колче с табела сочеща на дясно, което ще ме отведе право до водопада, но аз го подминах понеже целта на този етап ми беше Боянското езерото. След около още двадесет минути, следвайки утъпканата пътека стигам и до него. Както вече казах нямаше мъгли, но мястото е приятно и спокойно - нямаше хора, което е рядкост поне в топлите дни, защото е предпочитана дестинация за лека и прохладна разходка.

Тръгнах обратно към колчето, което подминах по-рано. Този път завих в указаната посока, а половин час по-късно се озовах на живописно място подходящо за фото почивка. От скала, която няма как да пропуснеш се разкрива панорамна гледка към полите на Витоша с телевизионната кула над тях и София в краката ѝ.

Още половин час мина неусетно по пътеката и се озовах пред Боянския водопад. Интересен е през всички сезони, замръзнал е също толкова впечатляващ.

Преди да тръгна да затварям кръгчето и да се прибера по по-кратката пътека реших да се поразходя още малко.
Тръгнах по парапета и маркировката към горната част на водопада - тук също спрях за фото пауза..
Продължих по-горската пътечка, защото исках да повървя още малко без конкретна цел и без да знам къде точно ще ме отведе тя. Знаех, че съм в района на Копитото, но не бях вървял по този участък.
Пейка, на по-малко от половин час от водопада и на панорамна поляна с изглед към София ми се стори като перфектното място да сложа край на скитането.

Върнах се до водопада и за да си направя маршрута още по-разнообразен поех по-кратката пътека, която върви успоредно на Боянската река.
Искам да предупредя, че на места има стръмни и кални или заледени участъци, които не би трябвало да са проблем при преминаване с повишено внимание.

Понеже още не ми се слизаше в София спрях и за кратка разходка в двора на Боянската църква, която също бих предложил за посещение.