Водопад Полска Скакавица

Приятна еднодневна разходка.
Ние направихме преходът през зимата. Според мен е най-добрият период за тази дестинация. Съдейки по шубраците, които са в района на водопада през зелените сезони гледката ще е доста ограничена.

Водопадът се намира в Кюстендилска област в югоизточните склонове на Земенска планина, по поречието на река Струма. За да стигнеш до него с кола (както ние направихме) се минава през село Ръждавица. Намира се близо до едноименното село Полска Скакавица - населено място с по-малко от 50 човека пръснати на огромна територия в 12 махали.
Влизайки в селото има указателна табела "Водопад - 4км", която те води по черен път на много близко разстояние от крайната точка.
Моят съвет е да оставиш колата близо до знака (е.. ако ти се кара по off road карай си..). Разстоянието е със съвсем лека денивелация и откриващите се гледки не са никак скучни.
Другият вариант за транспорт до мястото е с влак по линията София - Кюстендил.

Малко преди крайната цел в ниското ще се открият няколко къщички и една църква. Това е махала "Водопада". Население 2 човека: един дядо с 2-3 котки и една баба с 5-6 козички (има и 1 куче).
Нямаше как да не заприказваме дядото.. а и на него му се приказваше. Оказа се, че е напуснал София преди 40 години. Обясни ни за хълмовете по които е ловувал и за това колко спокоен е животът по тези краища.
Попитахме го за църквата. Казва се "Свети Димитър". Оплака се как двойка младежи успели да откраднат половината икони преди известно време (що за изроди..). Той прибрал останалата половина на съхранение. Интересното е, че самата постройка е буквално на ръба на скалата на метри от началото на водопада. Отворена е за посещение, но вътре ще ви посрещне един празен иконостас..

Самият водопад е на 10 минути от махалата. Лесно ще се ориентираш по табелите в района. Ако искаш да се доближиш до него предупреждавам, че има малко изкачване и много лед (: Та умната..
Беше замръзнал до голяма степен и ледените образувания бяха доста интересни. След като го снимахме от първа линия се спуснахме до самата река в подножието на природната забележителност от където в този сезон също се открива приятна гледка. Тук е мястото за чай, ром, хапване или просто почивка преди да тръгнем обратно към колата.

Дядото се опита да ни обясни за пряк път спестяващ поне километър и половина, но часът напредваше, а на нас не ни се експериментираше..