Подбалкански прелести - Сливен и Сините камъни, Жеравна и Котел

Районът предоставя чудесна възможност за събиране на 4-5 печата в рамките на един уикенд.

Първата ни дестинация е родната къща на Хаджи Димитър в Сливен - български революционер и национален герой.. Вдъхновение за едноименната Ботева поема.
Печатът е на входа на къщата.
Насочихме се към природен парк "Сините камъни" непосредствено над града. Моят съвет е да поемеш по Хайдушката екопътека. Преминава се за около 2 часа, а на другият край е изоставеният може би хотелски комплекс носещ същото име като парка. Пътеката е страшно разнообразна.. Редуват се скалисти участъци със значителни наклони, тревисти участъци с уникални панорамни гледки и горски пътечки.
Ако тръгнеш пеша от горната крайна точка на пътеката по асфалтираният път след десетина минути ще се озовеш пред хижа "Карандила". Чиста, спретната, с гостоприемни хижари и вкусно меню (боб чорбата да пробваш!).
На още десетина минути по същия асфалтов път ще се озовеш на горната станция на лифта отвеждащ те при стартовата точка на това приключение.
Ако си с по-стара книжка за националните обекти (като мен) можеш да си вземеш печата от кафенето на долната станция на лифта. В новите книжки до колкото разбрах не фигурира като позиция (тъжна работа)..

Последната дестинация за този ден е Жеравна. До този ден това селце ми беше известно единствено с ежегодния фестивал посветен на българският бит и фолклор.. Останах с много добри впечатления от това място.. Безкрайни поляни, китни стари къщи, излязли все едно от разказ на Йордан Йовков (:
Да, това е родното му място. Къщата в която е прекарал детството си е отворена за посещение и също така има печат.
Разходи се по калдъръмените улички, седни на някое кафене, някое от местните кучета най-вероятно ще се лепне за теб и ще те придружи из цялото село (ние имахме един такъв приятел). Сякаш времето е спряло тук. Животът си тече с характерното за планинските села спокойствие.

На следващият ден се отправихме към Котел (15 минути с кола от Жеравна). Там се намира музеят на Котленските възрожденци и пантеонът на Георги Сава Раковски. Разгледай ги, заслужава си.
В старият град, намиращ се на десетина минути от музея е разположен може би вторият най-интересен етнографски музей в България (лично мнение.. видял съм 5-6.. най-хубавият е в Пловдив).

Последният печат, заплануван за уикенда беше от тракийската гробница в Казанлък. Изградили са копие на истинската в което можеш да влезеш и разгледаш. За съжаление истинската е разграбена още от древни времена и не са намерени почти никакви скъпоценности.
По път за Казанлък (по подбалканският път) има една не много известна отбивка, която се надявах да видя в пълният ѝ блясък, но останах малко разочарован..
Става въпрос за потопената църква в язовир Жребчево. На мястото на язовира е имало село със същото име, изместено в последствие. Останките на една църква са единственият спомен за това събитие. При топене на снеговете и когато е пълноводен басейна църквата бива залята от половин до един метър вода.
Изглежда много фотогенично в това си състояние, но може би следващия път ще имам късмет да ти я покажа подобаващо..