Връх Ботев през Априлци и хижа Плевен vol. 1

Изкачване осъществено в рамките на уикенд.
Първият ден започна много слабо и стигнахме само до хижа Плевен, но въпреки това си заслужава тази отделна статия. Само изчакай да разбереш защо..

Оставихме колите до ВЕЦ Видима малко след град Априлци (не беше много умно).. От там има 4-5 километра асфалтов път до началото на пътеката за хижата. Пътят е тесен, но нов и има паркинг в края. Кой да знае (ти вече знаеш).
От тук започва едно стръмно гористо изкачване. Пътеката е достатъчно добре обозначена и няма опасност да кривнеш случайно от маршрута. Излезеш ли веднъж от гората хижата ще е на борени метри.
Ние бяхме "смесена" група и минахме тази отсечка сравнително бавно за около 2 часа..
Поради тази причина и ред други фактори се настанихме в хижата по обяд. И решихме да оставим крайната цел за следващият ден.

Имай предвид, че в летния сезон хижа Плевен е силно посещаема и е добре да си направиш резервация предварително. Телефонът на който успях да направя това е: 088 923 3325.

Чудейки се как да убием половин ден около хижата чухме народна музика носеща се във въздуха.. Огледахме се, разпитахме и се оказа, че хората от Априлци ежегодно празнуват Петров ден (по стар стил) в местността като ползват товарният лифт за да качат необходимите елементи за подобаващ празник.
Част от групата тръгнахме към събитието. Беше овчарник на 5 минути от нас.

Приближавайки празникът се откри гледка: поляна, чеверме в центъра, пееща народна певица до него (Гуна Иванова за запознатите), около нея се играе хоро. Около хорото наредени маси и шатри. На заден фон овчарника. На преден фон огромни зелени баири, овце и овчарски кучета.. и облаци преминаващи от време на време (определено искахме да останем).
Докато се завъртим и огледаме част от хората ни привикаха да седнем при тях (не се наложи да ни убеждават). Наляха ни домашна ракийка, черпиха ни овче кисело мляко и сирене (познай къде бяха правени). Пробвахме и чевермето (:
Хората бяха наистина приятни.. не лицемерно дружелюбни като в повечето големи населени места.. Разпитваха ни от къде сме, какви сме и наистина им беше интересно да чуят какво ще отговорим.
Естествено имаше и десерт, заслужаващ споменаване - "Бял мъж" - специфичен за района.. Приготвен от овче мляко и сирене.. Останах със смесени чувства от него, но нямаше как да не го изям. Ако ти се отдаде възможност пробвай задължително!

През цялото това време хората и песните не спряха. Включихме се в част от тях (аз в правото хоро съм виртуоз). Имаше и обща снимка за спомен от празника (ако след време попаднеш на нея някъде - да онзи човек с кърпата на главата дето прилича на мен съм аз). Както и останалата част от групата с която нахлухме в празника.

Моментът, който може би направи денят незабравим спомен беше когато Гуна Иванова запя "Излел е Дельо хайдутин".. акапелно.. на фона, който описах по-рано.
Поляна закънтя, а преминаващите облаци засилиха ефекта.. почти се разревах от не знам точно какво (абе направо се разревах..). Дори докато пиша това настръхвам.

Постояхме още известно време и решихме да се върнем към хижата. Останалата част от деня го убихме в двора ѝ (има две Бернски пастирски кучета, които са доста респектиращи и интересни). Легнахме рано, защото на следващият ден ни очакваше Ботев, но за него в друга статия..

Виж продължението.. същински екшън (чак пък..).