Разходка до връх Дупевица - първенецът на Люлин планина

През последните години местността около хижа Бонсови поляни се превърна в предпочитано място за разходка на моето семейство. В близост има малък манастир, а горските пътечки са широки и равни - подходящи за моя малчуган, който е на четири години и половина. Лятото е прохладно, а зимата баирите в района са предпочитана дестинация за пързаляне със шейни. Хижата и нейните стопани също са много приятни. Готвят вкусно и предлагат бира, произведена от тях с мурсалски чай, която лично мен много ме впечатли. Дори празнувахме четвъртия рожден ден на малкия планинар там.

Знаех, че от района на хижата тръгва пътека за първенеца на Люлин планина - връх Дупевица (1256 метра).
Знаех също така, че има и два маршрута за достигането му.
Не знаех обаче дали маршрутът ще е подходящ за малко дете, затова реших да се разходя до върха с идеята да повторим прехода в семеен състав през някой слънчев ден.

TL;DR версията - не бих - ще разбереш по-долу защо (:

Това са координатите на голям паркинг над Горна Баня откъдето поех пеша. Хижата е на по-малко от 10 минути ходене, но моята цел беше манастира.
Тръгвам по пътеката между построените вилички и след минута се озовавам пред разклонение с голяма и красива, приветстваща табела за Люлин планина.
За Бонсови поляни е на ляво, но аз сме направо. С нормално темпо без много бързане за около 10 минути се озовавам пред Горнобанския манастир Св. св. Кирил и Методий. Той е заключен, но хващам пътеката в ляво малко преди самата обител.

От тук до върха ми отне около час и петнадесет минути. За този кратък интервал денивелацията е почти 300 метра! За човек, който не ходи много редовно по планини последните месеци ми се стори труден този час и малко. Сезона е късна зима и широколистната гора около мен беше гола, но предполагам, че през пролетта и лятото атмосферата и прохладата са много по-приятни.
Пътеката не е маркирана, но пък е добре отъпкана. На моменти се чудих дали съм все още в правилната посока, но следвайки широкия път без да се отклонявам от него след около 45 минути се озовах пред висока кула с антени на мобилни оператори.
Малко след антените се озовавам и на първата панорамна полянка с гледка към Витоша планина. На среща ми има две пътеки в ляво е с табела за хижа Бонсови поляни (от тук ще се върна), а в дясно е за върха - малко остава.
Следващите десетина минути вървя покрай изоставени и вече почти разрушени постройки на старо военно поделение. Из тях надничат интересни графити, част от които заслужават да бъдат изложени на показно място според моето скромно лично мнение.
Връх Дупевица се пада в наше ляво малко след последните постройки - има пилон с българско знаме който наднича зад баира.

Гледката от върха е красива и панорамна - вижда се цяла София и Витоша, а на заден план и Рила планина. Има и две пейки с масички. Бях там малко преди залез, но реших да не го чакам понеже израстлите шубраци на запад не предпоставяха възможност за красив пейзаж за заснемане - все пак постоях и се полюбувах известно време и тръгнах към хижата по другата пътека за която споменах по-рано. От тук до почти самата хижа се върви по разрушен и на места изцяло липсващ стар асфалтов път. Това честно казано малко ме разочарова, защото не ми беше интересно, но такъв е маршрута.
Слизането отнема почти колкото качването като трябва да се внимава за разклонение от асфалтовия път малко след втората кула с антени на мобилни оператори, която ще видим по пътя си. Има си ясно различими табели - свивам вляво през гората и след 5 минути съм пред хижа Бонсови поляни. От тук ако се продължи по асфалтовия път след около десетина минути ще се озовеш пред разклонението с голямата дървена табела за Люлин планина с което започнахме разходката. Има и пътека право през гората към паркинга, непосредствено до изградената детска площадка до хижата.

Забравих да спомена, че като цяло Люлин планина явно е и предпочитана дестинация за офроуд любителите. По пътя ме задминаха няколко кросови мотора, бъгита и дори джип.

Та като заключение бих казал, че прехода е интересен и гледката от върха си заслужава усилията, но за разходка с малко дете има къде по-приятни пътеки из полите на Витоша.