Връх Ботев през Априлци и хижа Плевен vol. 2

В 7 часа сутринта бяхме опаковани и стегнати за атака..
Това е продължение на действие развиващо се в два акта. Ако не си прочел първата част ти препоръчвам да започнеш от там.

Времето не беше много обещаващо, но знаеш приказката.. На Ботев има 5 дни с хубаво време (хайде може и 15 да са). Веднага след хижата маршрутът ни загрява с изкачването на черно-червена писта може би. След това следва една приятна горичка. Малко след нея започват "wow" гледките. В тази част е последната чешма по пътеката до заслон Ботев.
Ако не бъркам (вероятно е да бъркам) местността в която ще се озовеш се нарича "Северен Джендем". На хоризонта се вижда телевизионната кула (хоризонта е доста далече), която бележи крайната ни дестинация.
За да се стигне до там първо се пресичат поне 4 улея. Красиво е.. Не мога да го опиша та затова ще са снимките малко по-долу. Времето се отвори.. интересно беше как бяхме почти на нивото на облаците. От време на време минаваха през нас и придаваха до някаква степен мистичност на разходката. Видяхме диви кози по далечните склонове. Следващият етап е леко (доста) демотивиращ (ще разбереш като го видиш). Един дълъг баир.. Маркировката си минава точно от там. Слънцето ни дойде малко повече групата от 7 човека леко се разкъса. Добрата новина е, че в горният край е заслон Ботев - място където събрахме сили за последната атака. Хижарите са приятни хора. Дори ми се довериха да смъкна на връщане забравена каска от планински спасител пребиваващ в къщичка до хижа Плевен (оправдах доверието им). До тук 4 часа преход, но ние сме от бавните туристи (спирка за снимка, спирка за почивка и те така), може да се направи и за 3 часа със стегнато ходене.

Финални напъни до целта.. През летният сезон е най-приятно да хванеш серпентината (пътечка на зиг-заг) зад заслона. Ако не я виждаш попитай (ще ти бъде помогнато).
След около час изкачване бяхме там! Разходихме се и се запознахме с две момчета, наели се да стегнат едно помещение за чайна. Дори и все още незавършена чай имаше. Бяха пичаги и двамата. Когато четеш това най-вероятно ще е напълно функциониращо заведение и ти препоръчвам да го посетиш. Печатът също е там (оня за стоте национални туристически обекта ако ги събираш като мен)!

Това беше.. тръгнахме обратно.. времето се развали.. но нямаше значение - бяхме изпълнили задачата си. Слязохме до хижата, от там взехме друг маршрут (леко обиколен, но прав) до Априлци. Намира се между хижата и къщичката на Планинска спасителна служба. След 10+ часа ходене и 20+ километра един уникален уикенд приключи.