Екопътека “Поглед към девет планини” и връх Сирищнишка Рудина

Екопътека “Поглед към девет планини” стои отдавна в списъка ми с дестинации за посещение - как да не привлече вниманието ти с това “панорамно” наименование?
Бях прочел няколко пътеписа за дестинацията и знаех, че е най-добре да си я запазя за някой прохладен ден, понеже е доста слънчева.

И така през есента се отправих към село Сирищник, област Перник.
В централната част на селото има малък паметник, обособяващ кръгово движение. Точно до него има и голяма кафява табела, указваща посоката на екопътеката. Следвах главният път след табелата в продължение на 3-4 минути докато не стигнах църквата ”Света Неделя”. Непосредствено до църквата има площад на който спокойно може да се паркира - това е и начална точка на разходката. Ето и координати на площада ако така ти е по-удобно.

Пътеката започва в дясната част на паркинга като асфалтов път. Имаше и табела, но съдейки по състоянието ѝ вече може и да я няма. Следва кратко стръмно изкачване, което ме отведе до селското гробище. Тук някъде асфалтът приключва, но пътеката продължава. След няма и още десет минути по пътеката излязох на друг асфалтов път - завих наляво и тръгнах по него. След няма и още пет минути пътя ме отведе до доста голям кът за отдих с параклис, чешма, много пейки и обособени места за палене на огън.
Това беше и единственото място на което успях да се заблудя за правилната посока - трябва да се влезе във въпросният кът и да се премине покрай параклиса. Зад него пътеката продължава с обозначение и някога може би симпатични дървени стълби.
Аз не влязох, а просто продължих, подминавайки зоната за отдих и продължавайки по горската пътека - липсата на каквато и да е маркировка (основната е бяло-червена) и усещането, че не съм на правилното място ме накара да се върна до параклиса и да открия правилната посока.

Защо казах, че стълбите са били може би симпатични някога? Защото вече не са - и по-скоро пречат, отколкото помагат на приятната разходка. Може би затова и голяма част от тях бяха изхвърлени в страни от самата пътека.
След няма и десет минути пътеката ме отведе до интересна мозайка - Окото. Намиращо се в нещо като кратер, то е изградено от дърво и камъни и е подходящо място за кратка почивка.

Непосредствено след мозайката пресичам отново асфалтов път.
От тук до крайната ми дестинация всичко е ясно - само напред и нагоре.
Пътеката е широка, маркирана, с постоянна положителна денивелация и обособени кътчета за отдих.
Сянка няма. Препоръчително е да си снабден с добро количество вода. Единственото място за презареждане на бутилките е долу до описаният кът за отдих и параклис.
Не забравяй да спираш и да се обръщаш назад - панорамните гледки в тази част на прехода са предимно зад теб. А те включват в далечината и язовир Пчелина.
След известно време стигам и заслон Погледец до който има издигната дървена вишка и кръст.
От пресеченият асфалтов път след мозайката до тук ми отне малко повече от час като се има предвид, че не съм си давал много зор и спирах често за снимки и кратки почивки.

След още пет минути по пътеката след заслона виждам и крайната точка от моята разходка - първенеца на Рудина планина – връх Сирищнишка Рудина - 1172 метра. Ще познаеш мястото по поставеният пилон с българския трибагреник и дървената пейка до него.
От тук имаш възможност да се насладиш на панорамна гледка към цели девет планини: Верила, Витоша, Голо бърдо, Земенска, Конявска, Пенкьовска, Пирин, Рила, Черна гора.

На връщане спрях на центъра на село Сирищник за кратка разходка и още няколко снимки (стара сграда, привидно необитаема, с ярък надпис “Пивница” ми се стори доста фотогенична).